Книгата представя една ярка картина на музикалния живот в България от 1945 до 1986 година през погледа и оценката на Константин Илиев. Трите  части са своеобразни литературни „фрагменти”, в които  авторът в свойствения му жив и нестандартен стил разкрива непознати черти от характера на неговите съвременници – утвърдени  класици и младите тогава носители на авангардното изкуство. Значително място е отделено на симфоничния оркестър и операта в Русе и значението на тези културни институти за творческото израстване и утвърждаване на диригента Константин Илиев.